Мнозина не познават историята.
Мнозина се чудят за какво е това разделение между радиолюбителите.
Затова реших да разкажа моята история, такава каквато аз я знам.
Може да има хора които имат друга гледна точка, може някъде и да бъркам фактите,тази история се базира на моите приключения в областта на цифровите комуникации и факти споделени с мен от различни хора.
Увод
Още от самото начало на моята радиолюбителска дейност аз се заинтересувах от цифровата комуникация. Тогава LZ3GT ми помогна със схеми и софтуер да направя модем. Използвах моето радио РТ2310 и го свързах през този модем към един компютър Правец 8Ц. И така магията стана. Свързах се към пакетната мрежа и започнах да пращам и получавам съобщения. Бяхме няколко души пакетари в Пловдив. Но... постепенно тази мрежа загуби популярност.
В последствие се появи нещо наистина интересно EchoLink. Това беше първият VOIP който аз започнах да използвам. Софтуер инсталиран на компютър позволяващ да се говори през Интернет. Появиха се връзки от репитри към EchoLink като тази тази на Р2 на връх Ботев, LZ0PLD в Пловдив...
След време заминах за Англия. Там далеч от родината аз се опитах да поддържам своите връзки с радиолюбителите от България и моят роден град Пловдив. Имах HAREC и CEPT лицензи които ми позволяваха работа в чужбина и така се регистрирах като английски радиолюбител с английски инициал.
Пусто да опустее обаче тези връзки през компютър не ме задоволяваха. Аз в крайна сметка съм радиолюбител и исках да ползвам радиостанция, зер имах необходимият лиценз.
И така с едно EEPC, с Интернет от телефона и едно токи направих мобилна точка за достъп до EchoLink.
Работеше но... тук започнаха първите проблеми, радиолюбителите аналогаджий смятаха връзките през EchoLink за нерадиолюбителски, звучали им машинно, роботски, гадно... Та те скоро започнаха да ползват една от функцийте на EchoLink командата "#" която разпада връзката на EchoLink с конкретният радиолюбител. Обядя ли се веднага се намираше някой "доброжелател" който да разпадне моята връзка. Аз естествено работех с моят английски инициал. Чуваха се изказвания от типа "Ама какво търсят чужденци на българският репитер Р2..." следва "#" и... аз съм изхвърлен.
Тогава споделяйки проблема ме насочиха към DMR. Започнах да разучавам този нов за мен вид комуникация. Купих си радио, настроих го и се свързах към англиски DMR репитри. Опитах да се свържа към България и тук ударих на камък. Оказа се, че англичаните за връзка между репитрите използват IPSC2 сървър а българите BrandMeister сървър. Връзка между двата сървъра няма. Това ми обясниха колеги по-знаещи от мен. Тогава ми казаха, България ще работи на BrandMeister и НИКОГА няма да ползва IPSC2...
Никога не казвай никога.
Репитерни войни
При така създалата се ситуация ме посъветваха да си пусна собствена точка за достъп, спот или още микро-репитер. Това е малка платка с модем и радиостанция с мощност едва 10 миливата, свързана към микро компютър RaspberryPi Zero с инсталиран софтуер Pi-Star.
Купих спота настроих го и магията стана. Вече имах връзка с България.
Не знам аз ли нямам късмет или просто ме преследва някакъв лош късмет...
Изведнъж хората в БФРЛ които отговаряха за цифровите комуникации взеха решение репитрите в България да изоставят BrandMeister и да започнат да използват IPSC2. Ефектът от това решение за мен беше, че изгубих комуникация с част от моите познати в цифровият ефир.
Започнах да търся решение на проблема и тогава LZ1PLC ме посъветва да използвам режима DMR Gateway на Pi-Star и... Магията стана отново. Можех да се обаждам и в двете мрежи. Публикувах информацията във Фейсбук групите и си позволих да направя сравнение между BrandMeister и IPSC2 което беше в полза на BrandMeister. Това бе и причината да получа бан в IPSC2 от LZ1ZAF админа на IPSC2.
Е преживях го някак си. В последствие ми махнаха бана но... аз спрях да се обаждам в мрежата на IPSC2.
Другите сървърни мрежи
По него време много ми липсваше комуникацията към Р2, Р3, Р5, LZ0PLD, LZ0GEO...
Тези репитри бяха свързани или към EchoLink или към ЗЕЛО. И така реших, че би било добре ако ги имам и на цифровото радио.
За да стане това обаче трябваше сървър. От IPSC2 и BrandMeister отказаха да има подобни линкове на техните сървъри. Тогава LZ1PLC предложи да използвам XLX сървър и ми помогна с инсталацията и настройката на сървъра. Оказа се обаче, че този сървър не е подходящ за това което ни трябваше и тогава изнамерихме HBlink. Това беше каквото ни бе нужно. И тогава пуснахме първите HBlink сървъри които добавихме към Pi-Star. И така Pi-Star заработи в четири мрежи XLX, BrandMeister, IPSC2, HBlink.
В работата по сървърите се събрахме основно трима души LZ1PLC, LZ1GSP и аз LZ5PN/M0GYU.
Да обаче мен лошият късмет си ме преследва.
Не щеш ли създателят на HBlink реши да се откаже от проекта. И така бяхме изправени пред алтернативата да останем без персонални сървъри.
Започна търсене на вариант и скоро го намерихме.
Админа на английският сървър на BrandMeister използвал HBlink и набриджвал маса HBlink сървъри мъм BrandMeister. Това довело до проблеми и бил помолен да спре да го прави но... той отказал и така се стига до спиране на BrandMeister Англия, в последствие друг пуска сървър за Англия.
И така този админ изгонен от BrandMeister започва нов проект на базата на HBlink който кръщава FreeDMR.
Ние видяхме в този сървър алтернатива на HBlink която няма да умре скоро и тествахме FreeDMR. За мен обаче този сървър не покриваше моите очаквания и аз се отказах от проекта FreeDMR България. LZ1GSP и LZ1PLC обаче продължиха. В последствие и LZ1PLC се отказа. Аз обаче реших отново да опитам и с помоща на LZ1GSP пуснах FreeDMR България 2.
Видях за какво става дума, не ми хареса, специално Пиър връзките бяха занемарени в новият проект за сметка на Опън Бриджа който бе осъвършенстван. Но вече бях пуснал сървъра и имах някои комуникации с други държави така, че го оставих да си работи.
Така сървърите свързани към Pi-Star станаха пет, XLX, BrandMeister, IPSC2, HBlink, FreeDMR.
Пуснах и репитер на UHF който в последвие донесох в България и сега работи като LZ0PNP .
В крайна сметка след всички тези приключения се появиха направени от мен репитер LZ0PNP, два сървъра HBlink - LZ5PN LZ0PNP и сървъра FreeDMR .
Не е бог знае какво но... все пак е нещо.
Мржата FreeDMR е нещо ново и сега тепърва се развива. Доколко този проект ще бъде успешен не се знае. За сега е все още пеленаче. Има съвсем малко репитри в сравнение с BrandMeister и IPSC2. Основно тази мрежа се крепи на спотове. Броят потребители може да се види на дашбордовете на съответните сървъри.
Но естествено винаги има едно НО...
LZ5GY започна да навлиза в цифровите комуникации. Къде разбрал, къде не, реши да прави обединение на мржите. Как? Сприятелява се с LZ1ZAF и използвайки своето приятелство с LZ1GSP успява да убеди двамата админи на IPSC2 и FreeDMR да направят обединение. Това обединение става факт.
Какво в същност представлява обединението на IPSC2 и FreeDMR?
Използван е HBlink и се правят два пиъра към IPSC2 ТГ2840 и FreeDMR ТГ284 които HBlink бриджва.
Този бридж започва да се афишира от LZ5GY като обединение на мрежите IPSC2 и FreeDMR като от IPSC2 България са предоставили ЦЕЛИЯТ ресурс на слот 2 от репитрите в мрежата на IPSC2 България на мрежата FreeDMR България.
...
Това се твърди от FreeDMR. Каква е реалността?
Ето един скрийшот от сървъра IPSC2 България показващ репитрите към тази мрежа на слот 2 които използват групата за бридж към FreeDMR.
Предполагам можете да броите до 20. Инициалите започващи с LZ0 са ДМР репитри и са... 16 на брой. На 5 от тях обаче няма ТГ2840.
И така... Целият ресурс на IPSC2 България на слот 2 е предоставен на FreeDMR България? Това твърди LZ5GY но не и аз а и не само аз, дашборда на сървъра ме подкрепя.
Това мое твърдение се възприе като ерес, бях обявен за еретик.
Който е поне малко от малко запознат с принципите на работа на сървърите и Pi-Star лесно може да разбере че мрежи могат да се обединяват не само чрез сървърите а и чрез точките за достъп до сървърите, стига да знаеш как да ги настроиш а за това има изписано маса нещо включително и по моите блогове.
След като не можах да се разбера с колегите с които до скоро работехме заедно на мен ми писна и се махнах статичните връзки към IPSC2 и FreeDMR но оставих динамична връзка към тях.
Това явно им преля чашата и в отговор получих отново банани, във Фейсбук групата на FreeDMR България и в сървъра на LZ1GSP FreeDMR България.
Това можех и да го преглътна но това което последва беше повече от грозно.
Започна яростна кампания по моето очерняне водена основно от LZ1GSP и LZ5GY.
Бях обвинен в организиране на престъпна група която използва чужди ИДта за да излъчва музика и какви ли още не глупости в ефир. Бях обвинен, че аз съм единият от тези които използват чужди инициали за да прикрият своите действия. Бях обвинен, че съм болен мозък... И всичкото това в ефир и в групи където аз имах бан и не можех да отговоря на обвиненията.
След толкова години като радиолюбител, това в крайна сметка ми дойде много. Сега пред мен стои въпросът трябва ли да продължа да се занимавам с радиолюбителски комуникации или просто да спра всичко и да продам радиостанцийте си.
73 de LZ5PN