В България работят два FreeDMR сървъра.
Основно на тези сървъри са закачени спотове (лични точки за достъп) с малка мощност до 5 Вт.
Ретранслаторите (обществените точки за достъп) се броят на пръстите на едната ръка и са разположени всичко на всичко в четири района и са локални. Покритие с ретранслатори с голямо покритие за България няма.
284025 LZ0NRG UHF duplex София - град KN12PR
284027 LZ0DCH UHF duplex Добрич KN33VN
284067 LZ0PLC UHF duplex Маноле KN22LE
284028 LZ0PNP UHF duplex Банско KN11RT
284032 LZ0ARD VHF simplex Банско KN11RT
Точките за достъп които поддържат на 100% възможностите на FreeDMR в България са още по-малко и клонят към нула, за сега.
И така възниква "великата" идея да се обединят мрежите FreeDMR (основно спотове в няколко мрежи които се ползват активно) със IPSC2 България (основно ретранслатори с голямо покритие но почти неизползвани) и по този начин да направи по-голямо покритие за FreeDMR.
В крайна сметка това обединение става факт.
НО!!!
За какво в същност става дума.
Създава се бридж (мост) между Толк Група (ТГ) 2840 от IPSC2 и ТГ 284 (националната ТГ) от FreeDMR.
Това е просто бридж през който става възможно трафикът от националната ТГ на FreeDMR да излезе на слот 2 на всички ретранслатори от мрежата на IPSC2.
Така се получава голямо покритие за FreeDMR.
НО... само за една единствена ТГ. Няма предвидена възможност да се използват всички ТГ от FreeDMR.
По същество тази връзка е като връзката между ТГ 284359 на BrandMeister и стая B на XLX359. Има връзка но само по една ТГ със една стая.
И в двата случая не могат да се използват напълно, на 100%, възможностите на двете свързани по този начин мрежи.
Сега да обърнем внимание на пътя който изминава комуникацията между две радиостанции работещи на FreeDMR.
Ще разгледам три варианта.
Първи вариант:
радиостанция <-> ретранслатор <-> FreeDMR сървър <-> ретранслатор <-> радиостанция.
Втори вариант:
радиостанция <-> ретранслатор <-> IPSC2 сървър <-> ретранслатор <-> радиостанция.
Трети вариант:
радиостанция <-> ретранслатор <-> FreeDMR сървър <-> IPSC2 сървър <-> ретранслатор <-> радиостанция.
И така в третият вариант имаме една допълнителна комуникация между сървъра на FreeDMR и IPSC2 сървъра.
Въпросът е - Необходима ли е подобна връзка?
Потребителите на лични спотове за DMR обикновенно ги настройват да работят в няколко мрежи едновременно а именно XLX, BrandMeister, IPSC2, HBlink, FreeDMR.
Подобна настройка имат и ретранслаторите на които има пуснат FreeDMR.
Софтуерът използван основно за направата на ретранслатори Pi-Star позволява подобна настройка. (Вижте другите ми статии в този блог и в другият ми блог lz5pn.blog.bg)
Изводът е, че подобна допълнителна връзка е излишна.
В ефира често чувам "хайде да тестваме и на другата мрежа..."
И се започват едни тестове... и се стига до генералният извод "ах колко добре се чуваме на FreeDMR"...
Не се отчита факта, че връзката която е критична за качеството на комуникацията е радиостанция <-> точка за достъп (спот или ретранслатор) и именно тази връзка зависи от радиолюбителя в най-голяма степен.
Връзката точка за достъп <-> сървър и сървър <-> сървър зависи от качеството на връзката между тези устройства която става през... Интернет. А интернета на днешно време е достатъчно добър за такива комуникации.
И така остава критична само връзката радиостанция <-> точка за достъп. Именно тази връзка зависи в най-голяма степен от радиолюбителя.
И така, със същият успех ползвателя на личният спот може да настрои спота си директно на връзка към IPSC2 ТГ 2840 и двамата да се чуят един с друг на сървъра на IPSC2, нали?
Да може да стане.
Тогава комуникацията между двамата ще се осъществява през сървъра на IPSC2 а към сървъра на FreeDMR просто тази комуникация ще се ретранслира през бриджа към ТГ 284 на FreeDMR.
При условие, че личните спотове, с малко повече четене, могат да се настроят да работят в няколко мрежи едновременно аз лично не виждам смисъла в това "обединение" и в нескончаемите тестове на комуникацията през различни сървъри свързвайки се към една и съща точка за достъп. Достатъчно е да се направи просто един Ехо Тест и става ясно имаш ли връзка или не с ретранслатора или точката за достъп, останалото зависи от доставчика на Интернет.
Заключение:
Различните сървъри имат различни екстри. Основновната прилика между сървърите е, че те свързват отделните точки за достъп (спотове, ретранслатори) във единна мрежа. Всеки един сървър също си има ограничения. Затова често се използва повече от един сървър. Това води до увеличаване на възможностите и покритието на мрежите от ретранслатори.
Точките за достъп имат възможност да се свързват към няколко вида DMR мрежи от сървъри, XLX, BrandMeister, IPSC2, HBlink, FreeDMR.
Към кои точно сървърни мрежи, към кои точно групи или стаи, ще се свърже една точка за достъп, зависи от конкретните нужди на радиолюбителите в региона който покрива една точка за достъп, хората които я използват и от нейният капацитет, да поема и да обслужва определен брой комуникационни канали.
Именно това не всички колеги го разбират и се започва изграждане на мостове между мрежите.
В описаният по-горе частен случай на изграждане на мост между две мрежи и казаното до тук, става ясно, че същата тази връзка между две мрежи може успешно да бъде изградена и само чрез подходяща настройка на точките за достъп работещи под управлението на Pi-Star, а такива са почти 95% от точките за достъп.
Изграждането на мостове между мрежи има смисъл когато има някаква несъвместимост между сървърите и типа радиостанции които обслужват:
DMR, D-Star, Fusion...
За настройките на Pi-Star, специално за DMR имам написани доста статии и в двата ми блога, как работи DMR, как работи Pi-Star (в частта си за DMR) и как се правят тези настройки. Има и много колеги които са съществили такива настройки на практика.
Затова, четете, питайте, мислете, то се мисли ако има с какво, разбира се. Тествайте и се обучавайте. Там е истината, в обучението и усвояването на цифровите технологии. Ако искате да ги използвате.
73 de LZ5PN