За FreeDMR България

В България работят два FreeDMR сървъра.

Основно на тези сървъри са закачени спотове (лични точки за достъп) с малка мощност до 5 Вт.

Ретранслаторите (обществените точки за достъп) се броят на пръстите на едната ръка и са разположени всичко на всичко в четири района и са локални. Покритие с ретранслатори с голямо покритие за България няма.

284025 LZ0NRG UHF duplex София - град KN12PR
284027 LZ0DCH UHF duplex Добрич KN33VN
284067 LZ0PLC UHF duplex Маноле KN22LE
284028 LZ0PNP UHF duplex Банско KN11RT
284032 LZ0ARD VHF simplex Банско KN11RT

Точките за достъп които поддържат на 100% възможностите на FreeDMR в България са още по-малко и клонят към нула, за сега.

И така възниква "великата" идея да се обединят мрежите FreeDMR (основно спотове в няколко мрежи които се ползват активно) със IPSC2 България (основно ретранслатори с голямо покритие но почти неизползвани) и по този начин да направи по-голямо покритие за FreeDMR.

В крайна сметка това обединение става факт.

НО!!!

За какво в същност става дума.

Създава се бридж (мост) между Толк Група (ТГ) 2840 от IPSC2 и ТГ 284 (националната ТГ) от FreeDMR.

Това е просто бридж през който става възможно трафикът от националната ТГ на FreeDMR да излезе на слот 2 на всички ретранслатори от мрежата на IPSC2.

Така се получава голямо покритие за FreeDMR.

НО... само за една единствена ТГ. Няма предвидена възможност да се използват всички ТГ от FreeDMR.

По същество тази връзка е като връзката между ТГ 284359 на BrandMeister и стая B на XLX359. Има връзка но само по една ТГ със една стая.

И в двата случая не могат да се използват напълно, на 100%, възможностите на двете свързани по този начин мрежи.

Сега да обърнем внимание на пътя който изминава комуникацията между две радиостанции работещи на  FreeDMR.

Ще разгледам три варианта.

Първи вариант:

радиостанция <-> ретранслатор <-> FreeDMR сървър <-> ретранслатор <-> радиостанция.

Втори вариант:

радиостанция <-> ретранслатор <-> IPSC2 сървър <-> ретранслатор <-> радиостанция.

Трети вариант:

радиостанция <-> ретранслатор <-> FreeDMR сървър <-> IPSC2 сървър <-> ретранслатор <-> радиостанция.

И така в третият вариант имаме една допълнителна комуникация между сървъра на FreeDMR и IPSC2 сървъра.

Въпросът е - Необходима ли е подобна връзка? 

Потребителите на лични спотове за DMR обикновенно ги настройват да работят в няколко мрежи едновременно а именно XLX, BrandMeister, IPSC2, HBlink, FreeDMR.

Подобна настройка имат и ретранслаторите на които има пуснат FreeDMR.

Софтуерът използван основно за направата на ретранслатори Pi-Star позволява подобна настройка. (Вижте другите ми статии в този блог и в другият ми блог lz5pn.blog.bg)

Изводът е, че подобна допълнителна връзка е излишна.

В ефира често чувам "хайде да тестваме и на другата мрежа..."

И се започват едни тестове... и се стига до генералният извод "ах колко добре се чуваме на FreeDMR"...

Не се отчита факта, че връзката която е критична за качеството на комуникацията е радиостанция <-> точка за достъп (спот или ретранслатор) и именно тази връзка зависи от радиолюбителя в най-голяма степен.

Връзката точка за достъп <-> сървър и сървър <-> сървър зависи от качеството на връзката между тези устройства която става през... Интернет. А интернета на днешно време е достатъчно добър за такива комуникации.

И така остава критична само връзката радиостанция <-> точка за достъп. Именно тази връзка зависи в най-голяма степен от радиолюбителя.

И така, със същият успех ползвателя на личният спот може да настрои спота си директно на връзка към IPSC2 ТГ 2840 и двамата да се чуят един с друг на сървъра на IPSC2, нали?

Да може да стане. 

Тогава комуникацията между двамата ще се осъществява през сървъра на IPSC2 а към сървъра на FreeDMR просто тази комуникация ще се ретранслира през бриджа към ТГ 284 на FreeDMR.

При условие, че личните спотове, с малко повече четене, могат да се настроят да работят в няколко мрежи едновременно аз  лично не виждам смисъла в това "обединение" и в нескончаемите тестове на комуникацията през различни сървъри свързвайки се към една и съща точка за достъп. Достатъчно е да се направи просто един Ехо Тест и става ясно имаш ли връзка или не с ретранслатора или точката за достъп, останалото зависи от доставчика на Интернет.

Заключение:

Различните сървъри имат различни екстри. Основновната прилика между сървърите е, че те свързват отделните точки за достъп (спотове, ретранслатори) във единна мрежа. Всеки един сървър също си има ограничения. Затова често се използва повече от един сървър. Това води до увеличаване на възможностите и покритието на мрежите от ретранслатори.

Точките за достъп имат възможност да се свързват към няколко вида DMR мрежи от сървъри, XLX, BrandMeister, IPSC2, HBlink, FreeDMR.

Към кои точно сървърни мрежи, към кои точно групи или стаи, ще се свърже една точка за достъп, зависи от конкретните нужди на радиолюбителите в региона който покрива една точка за достъп, хората които я използват и от нейният капацитет, да поема и да обслужва определен брой комуникационни канали.

Именно това не всички колеги го разбират и се започва изграждане на мостове между мрежите.

В описаният по-горе частен случай на изграждане на мост между две мрежи и казаното до тук, става ясно, че същата тази връзка между две мрежи може успешно да бъде изградена и само чрез подходяща настройка на точките за достъп работещи под управлението на Pi-Star, а такива са почти 95% от точките за достъп.

Изграждането на мостове между мрежи има смисъл когато има някаква несъвместимост между сървърите и типа радиостанции които обслужват:

DMR, D-Star, Fusion...

За настройките на Pi-Star, специално за DMR имам написани доста статии и в двата ми блога, как работи DMR, как работи Pi-Star (в частта си за DMR) и как се правят тези настройки. Има и много колеги които са съществили такива настройки на практика.

Затова, четете, питайте, мислете, то се мисли ако има с какво, разбира се. Тествайте и се обучавайте. Там е истината, в обучението и усвояването на цифровите технологии. Ако искате да ги използвате.

73 de LZ5PN

За цифровизацията и авторитаризма в радио-любителското движение

В началото бе Ехолинк.

Сървър който позволяваше свързването на аналогов ретранслатор към софтуерен клиент. По този начин радиолюбителите придобиха възможността да използват компютър свързан към интернет за да комуникират помежду си.

Следващото нещо бе Зело.

Софтуерно радио при което идеята бе сходна с тази на Ехолинк.

Накрая дойдоха Д-Стар, ДМР, Фюжън радиостацийте които имат цифров режим на работа.

С тях се появиха и сървъри които свързваха ретранслаторите в мрежа подобно на GSM мрежите.

Възможностите за комуникация се увеличиха.

Но цифровите системи така също дават възможност и за контрол. Контролът от своя страна води до цензура. Цензурата е инструмент на авторитарните управления.

И така някои радиолюбители стоящи в управлението на БФРЛ решават да определят кой с кого да прави радио връзки което противоречи на принципите на радиолюбителското движение.

Стигна се до там, да се отказва провеждането на изпити организирани от групи радиолюбители и да се налага провеждането на изпитите да става под контрола на БФРЛ и само в столицата.

Администраторите на сървъри започнаха да банват радиолюбители за щяло и нещяло. За изказвания в публичното пространство противоречащи на мнението на опеделени хора в БФРЛ.

Други админи не допускаха Зело или Ехолинк до техните мрежи усложнявайки процедурите по свързването.

Тогава започна търсенете на алтернативи.

Една такава бе ХБлинк. За нещастие много админи на БрандМастер предимно от САЩ се опитаха да нап

 цифровизацията

равят ХБлинк система извън "закона" С непрекъснати атаки срещу създателя на ХБлинк го принудиха да затвори хранилището в ГитХъб.

Отговорът бе създаване на копия на този софтуер в ГитХъб. И така ХБлинк не умря но остана без съпорт.

По това време админа на Английският БрандМастер който набриджвал света към ХБлинк бива изгонен от БрандМастер и създава на базата на ХБлинк ФриДМР.

Ние помислихме, че това е продължението на ХБлинк и аз заедно с още двама колеги го пробвахме. За мен лично се оказа че разлика във функционалността почти няма и се отказах от този проект.

Остана само сървърът на LZ1GSP.

Радиолюбителите обаче не обичат ограниченията налагани от разни авторитарни личности. В търсене на свобода те обаче се разделиха на фракции които започнаха война за надмощие и така се стигна до така наречените репитерни войни.

БФРЛ като собственик на по-голяма част от ретранслаторите разположени по високи върхове и обекти на НУРТС започна да използва ИПСЦ2 сървър отделяйки се от БрандМастер.

Радиолюбителите които си комуникираха през БрандМастер бяха оставени без ретранслатори и се наложи да работят през персонални спотове (микро ретранслатори)

Ограничаването на свободата доведе до използването на ХБлинк а в последствие на ФриДМР но ретранслаторите поддържащи връзка към тези сървъри се брояха на пръстите на едната ръка.

Това разцепление доведе до това основно комуникацията да става чрез персонални спотове на ФриДМР.

И така имаме мрежа от ретранслатори свързани към ИПСЦ2 сървър но там не е интересно и се комуникира на сървър без ретранслатори. Тогава от БФРЛ собствениците на ИПСЦ2 сървъра и ретранслаторната мрежа влизат в съглашателство със ФриДМР и правят обединение.

Тук именно е грешката на админа на ФриДМР който прави бридж между ИПСЦ2 и ФриДМР на националната група на ФриДМР ТГ284. Това довежда до насилствено обединение което като отговор довежда до загубата на един от деата ретранслатора на които имаше ФриДМР. Но на война като на война. Губиш един за да спечелиш много.

От авторитаризъм към тоталитаризъм.

Уроците на историята обаче показват друго.

Когато на времето БФРЛ се отцепи от БМ и премина към ИПСЦ2 се получи затихване на комуникацийте на ИПСЦ2. БФРЛ чрез техният сървър ИПСЦ2 погълнаха независимите ретранслатори които бяха към БМ но не успяха да погълнат отделните радиолюбители. Сливането на ИПСЦ2 и ФриДМР се очкваше да присъедини отцепилите се по други сървъри радиолюбители. След първоначалната еуфория и краткият бум на комуникация, въпреки неистовите опити на някои радиолюбители стоящи в основата на това "обединение", комуникацията започна да затихва. Така както на времето затихна след отделянето на БФРЛ от БМ.

Какви изводи можем да направим?

Налагането на авторитарно управление на хора които имат свободен дух в крайна сметка води до разпад на това авторитарно управление.

Ако погледнем назад в историята, робовладелският строй отстъпва място на по-либералният феодален строй, който от своя страна отстъпва място на капиталистическият строй. Комунистическата диктатура се явява съвременен опит за възстановяване на феодалният строй със някакви псевдосоциални нюанси. Но тази утопия също търпи крах.

И така нещата се повтарят много сходни и във радиолюбителското движение.

Не може да има обедидение базирано на диктатура. Това не е обедидинение, това е тоталитарна диктатура.

Ако някой иска обединение най-лесно това може да стане през БрандМастер като се направят бриджове между мрежите. Такъв успешен бридж работи от преди началото на репитерните войни между сървърът ХЛХ359 и БрандМастер на ТГ284359.

Нищо не пречи на админите на сървърите ако понамалят малко егото си и обединят ИПСЦ2 на БФРЛ които имат и ХЛХ сървър 023 на ТГ284023 на БМ. Сървърът ФриДМР също има ХЛХ - 799, могат да го обединят на ТГ284799.

Технически е възможно.

Няма директна връзка, мрежите запазват своята независимост и функционалност но има врата през която може да се комуникира. По същият начин може да се изградят кръстосани връзки между мрежите и накрая неизбежно всички може да се обединят на националната група ТГ284.

Този сценарий е възможен. Единственото което пречи на изпълнението му е егото и авторитаризма на някои админи и някои ръководители на БФРЛ.

Дано разумът надделее и в крайна сметка да получим свободна комуникация между сървърите и тази репитерна война най-после да приключи.

73 de LZ5PN